06.12.1999 г.
Наказана ли съм?
Или забравена…
Отхвърлена?
Нали…
Задето съм превърнала
нощите във дни.
Задето нямам празници.
Задето делници дори
не смея да наричам дните.
Защото нощите
са мойте часове.
Онези, през които
живея, дишам, пиша…
Това, което съм измислила,
за да направя дните -
моите и чуждите
по-цветни и добри.
Това, с което изкарвам си
насъщния -
горчив, стипчив,
засядащ в гърлото.
Сега се давя -
в слънчеви лъчи.
Наказана?
Забравена?
Отхвърлена?
Дали??? |
ГАБРИЕЛА ЦАНЕВА
ВРАБЧЕ ВЪРХУ АНТЕНАТА
СТИХОВЕ
2000
|
